За данъка върху лихвите

Ето още една тема, която ме тормози отдавна, и понеже последните дни се занимавам с депозити, пак се размислих за нея.
Независимо от мненията, че облагането на доходите от инвестиции ще намали спестяванията в България за сметка на други държави, това все пак изглежда напълно справедливо решение, особено като се има предвид, че предимно не засяга най-бедните. Нормално е всички реални доходи да се включват в общата годишна облагаема сума, а имайки предвид, че в момента данъчното облагане в България е плоско, това дори не е сложно за изчисление. Освен това малко са държавите със стабилна икономика, в които лихвите по депозитите са по-високи от тези в България. В много държави те също се облагат. В други е трудно човек да открие влог. Изобщо, мисля, че това е проблем, с който самите банки лесно могат да се справят чрез промяна на лихвените проценти в условия на конкуренция.
Има обаче един сериозен проблем с понастоящем действащия закон - не се облагат реалните доходи, а чистите лихви. За да поясня какво значи това, трябва да спомена, че през времето, през което дадена сума престоява в банката (или по-скоро се използва от банката за даване на кредити), тя губи стойност поради инфлацията. Освен това при тегленето на сумата се плащат банкови операции (които са чист доход на банките, който се облага с корпоративен данък), а за самото поддържане на някои сметки се начислява периодична такса (също чист доход за банката). Всичко това са загуби за вложителя в сравнение например със случая, когато той пряко би инвестирал парите си в бизнес. И реалният доход от лихвите е равен на самите лихви минус инфлацията и всички банкови такси, което в крайни случаи може дори да е отрицателно число.

Предлагам очевидното справедливо решение - с данък да се облагат печалбите от всички инвестиции, но намалени с разходите по тях, т.е. сумата от обезценяването от инфлация и всякакви такси, които по друг начин се облагат. За по-лесно изчисляване, ако инвестицията е за срок от n месеца, при отчитането на инфлацията се смятат реалните данни (потенциално на НСИ, макар че те вероятно лъжат, така че ще трябва да се мисли за допълнителни стимули за тях да не изкарват инфлацията по-малка) за последните n месеца, за които такива съществуват - което е приблизително равно на реалната инфлация и клони към нея при достатъчно чести извадки.
Пример: двугодишен депозит на 100 000 лева се прави на 13. април 2015 г. с обявена проста годишна лихва 4%. Падежът му съответно е на 13. април 2017-та година. По това време примерно е обявена инфлацията за 2016-та в размер на 2%, т.е. последните данни са към 31. декември 2016-та. В такъв случай взема се инфлацията 24 месеца назад от тази дата, т.е. от 1. януари 2015-та включително, като за 2015-та тя примерно е 1%. Банката начислява такса от 10 лева за поддръжка на сметката. При падежа сумата се разделя на две равни части и прехвърля в две други банки срещу обща такса от 5 лева. Т.е. дотук загубите са 15 лева плюс обезценяване 1,01 * 1,02 пъти, което прави 100-те хиляди еквивалентни на 97 068, 53, т.е. от инфлацията са загубени 2931,47 лева. Общата лихва е 8% (понеже е проста), т.е. 8000 лева. Реалната печалба съответно е 8000 - 2946,47 = 5053,53 лева, а 10% от тях са 505,35 лева, следователно толкова трябва да е и данъкът. Остава нетен доход от 4548,18 лева. (Т.е. общо парите са се увеличили 1,045 пъти за 2 години, т.е. на година по 1,0223 пъти, т.е. реалната лихва е едва 2,23% при обявени 4.)

Имам и второ решение - парите, внесени във влог или инвестирани, както и всякакви лихви по тях, да са освободени от данъци, но да се облагат с настоящите данъци в момента на тегленето. Това е подобно на доброволното пенсионно осигуряване и рентните застраховки и като цяло също е справедливо, избягвайки двойното данъчно облагане, и в дългосрочен план смислено дори за държавата, понеже данъците също ще имат реална печалба. Тук допълнително предимство е, че изчисленията са елементарни. Има конфликт обаче с първоначалната идея на министър Дянков бюджетът да се допълва с пари от личните спестявания на хората, понеже няма да се  тегли масово, поне докато положението не се подобри и/или лихвите не паднат, съответно приходите в бюджета ще се отложат за някое следващо правителство.

Пак бих се радвал някой опитен икономист да коментира :).