Кампания против подаръците

Предполагам, че подаряването на подаръци е възникнало в културен план като естествено продължение на някакви човешки социални инстинкти. „Ето дар, харча от собствените си ресурси в твоя полза, с което ти показвам, че намеренията ми са добри.“ Вероятно е и начин за частично преразпределяне на богатството, сиреч социална справедливост - бедните ще подарят нещо малко, но от сърце, например едно парче баница. Богатите - реликва от далечна страна, книга, мебели, дори имот...
Все още можем да разчитаме, че благодарение на социалните си инстинкти, както давайки, така и получавайки подарък от сърце, ще изпитаме удовлетворение.
В момента обаче виждам поне три проблема с това. Първият е, че повечето съвременни хора живеем в изобилие и рядко наистина имаме нужда от нещо ново. Вторият е, че живеем в отчуждение, не се познаваме достатъчно добре и дори когато някой има нужда от нещо, ние рядко знаем това и най-доброто, което можем да направим като подарък, е да му дадем пари той сам да си го вземе. Третият е следствие от първите два - подаряват се ненужни *боклуци*, за производството и рециклирането (в най-добрия случай) на които се харчат в глобален план толкова ресурси и енергия, че вече има забележим ефект върху природата, отделен от обичайното глобално затопляне и замърсяване.
Разбира се, може да се поспори, че цялата човешка култура като цяло се занимава с ненужни, безсмислени вещи или произведения, за направата и употребата на които се харчат ресурси (материали, енергия и човешко време), които иначе биха могли да се използват за постигане на някаква цел. С което аз, като цяло, съм съгласен, но това е въпрос на съвсем друга тема. Тук и сега може да се направи разликата между качествена книга или картина, разширяваща човешкия светоглед, занимаваща се с човешкия вътрешен (емоционален) свят, обсъждаща проблемите на съвремието и евентуални техни решения - и пластмасова жаба, крякаща при докосване. И двете са израз на човешкия стремеж към творчество и проявление на ирационалното у нас, което ни прави хора. Само че докато първото би могло да има ако не обществен, то поне личен ефект, и носи някакво послание, то второто носи единствено петминутно забавление и ако не бъде изхвърлено, то ще прашасва на някой рафт или в някой килер.
Искам да създам антиподаръчно движение, което да се опълчи на консуматорството по определени поводи - рождени и имени дни, Коледа и Нова година, професионални празници и какво ли още не. С настоящото заявявам, че повече няма да подарявам нищо на такива поводи, а на сватби ще давам само пари. Също така не очаквам нищо да ми бъде подарявано. Ако някой би се почувствал обиден от липсата на подарък, предлагам да не ме кани. Призовавам и всеки друг, съпричастен с идеята, да се включи.
Нека подаряването стане специален момент - нещо нужно и неочаквано. Например спонтанно виждам книгата, за която най-добрият ми приятел говори от години, но никъде не е могъл да открие - купувам му я и му отивам изненадващо на гости, за да му я подаря. Значително по-добро е от досегашния модел - на рожден ден всеки очаква да му подариш нещо и само се чуди каква ли глупост ще да е тоя пък път. Нека премахнем социалното *задължение* да подаряваш, заради което в момента се чувствам неудобно да защитавам възгледите си.