Отдавна не съм писал, предимно понеже не ми остава време - нито да мисля, нито да пиша. Сега обаче са празници и две приятелки ме подсетиха за блога ми и дадоха идея да публикувам обяснението, което им дадох, на политическата ситуация през последните месеци, оставката на правосъдния министър Христо Иванов, оттеглянето на ДСБ от правителството, и моето участие в протестите в защита на правосъдната реформа.
Трябва да започна с предупреждение - не съм юрист, не познавам повечето закони (изчел съм само Кодекса на труда поради личен интерес), нито конституцията на България детайлно, и се осланям само на преразказите и интерпретациите на лица, на които се доверявам - най-вече журналисти в „Дневник“, политици от ДСБ, изявени съдии и организаторите на протестите, в които участвах. При все това имам всички предпоставки да бъда добър юрист, ако някога реша да се захвана и с това - имам развити логическо мислене и чувство за справедливост, както и талант в езиците и боравенето с думи.
Доколкото ми е известно, основната идея на предложената и частично приета, частично провалена съдебна реформа е увеличена независимост на всяко звено в съдебната система - съдии и прокурори, нисши и висши магистрати. Това частично се постига чрез разделянето на Висшия съдебен съвет на две части - съдийска и прокурорска колегии - които отговарят за контрола съответно съдиите и прокурорите да вършат етично, кадърно и законосъобразно работата си. Вече съдиите не би трябвало да се влияят от прокурорите и обратно, което ще позволи обвинителните актове да се внасят и разглеждат при по-малко лични зависимости. Колкото по-малко лични зависимости пък има в дадена система, толкова по-вероятно е тя да върши работата си и да изпълнява обществено полезни цели, вместо по принуда или доброволно да служи за лично облагодетелстване на избраните да служат в нея. С изследвания на модели на тази система се е занимавал Христо Иванов дълги години, преди да стане министър.
Друга стъпка за независими съд и прокуратура са балансираните квоти - точно 50% от всички съдии и прокурори в контролиращите колегии се избират от Парламента, точно толкова и от съюза на съдиите и съюза на прокурорите съответно. Това означава, че никоя група няма пълен контрол над гласуванията - злонамерени лица не могат да обсебят нито само прокуратурата, нито само съда, нито само парламента; налага им се едновременно да завземат цялата власт, ако искат да са ненаказуеми, което става далеч по-трудно.
Демонстрациите през лятото имаха за цел да убедят поне 160 депутата (две трети мнозинство, достатъчно да прокара конституционни промени в обикновено народно събрание) да подкрепят съдебните реформи, съответно независимата съдебна система. Доколкото си спомням, 180-има се подписаха под предложението и така то мина първо четене. Там беше направен някакъв „исторически компромис“, при който някаква част от промените отпадна, но Реформаторският блок въпреки това подкрепи оставащите, защото били по-добре от статуквото.
Следващите протести, декемврийските, бяха провокирани от много наглото отмятане на повечето от тези 180 депутати и очевидната намеса на мафията/олигархията в държавното управление, и за жалост нямаха толкова явен ефект. Няколко дни преди последното гласуване на промените Георги Първанов, бивш президент на България, висш член на БКП, агент на ДС (българското крило на КГБ), бивш председател на БСП и настоящ на АБВ, подкрепящ настоящото правителство, предложи малко изменение в тях, което опропасти половината идея. Парламентарната квота в съдийската колегия се увеличи с един човек за сметка на парламентарната квота в прокурорската колегия. Сега ще обясня защо това е опасно - съюзът на съдиите напоследък активно подкрепя реформите, обявява се против олигархията, не се съобразява с политическите нареждания - въобще изглежда съставен от честни хора. Прокуратурата пък е тотално против реформите, завежда дела срещу политическите си опоненти (министъра на правосъдието, съдиите и политиците, опитващи се да прокарат реформата), някак не успява да събере данни за престъпления, станали известни на цялата държава покрай скандали с подслушвания, заяжда се за процесуални детайли (кой е наредил и кой публикувал подслушванията и дали това е законно, вместо какво се чува на записите), и се ръководи от Сотир Цацаров, с когото Бойко Борисов твърди, че се съветва, преди да приеме каквито и да е промени в съдебните закони (което е очевиден конфликт на интереси) - т.е. изглежда подвластна на олигархията и безскрупулна. Съответно промените, предложени от Първанов, променят баланса от „50% честни, 50% съмнителни съдии + 50% съмнителни, 50% корумпирани прокурори“ на „предимно съмнителни съдии + предимно корумпирани прокурори“; очевидно е, че това оставя доста повече лостове в ръцете на олигархията. Предложението му бе прието, което доведе до оставката на неутралния, но подкрепен от РБ министър-експерт поради невъзможност да свърши работата си (реформирането на съдебната система) при настоящия парламент. Още по-ужасно - доколкото разбрах, за пръв път, откакто има българска национална телевизия, депутатите са отказали това гласуване да се излъчва по нея - което говори, че са искали нещата да останат възможно най-покрити, отразени само през призмата на медиите на олигархията (които винаги наричат нас, протестиращите, с обидни епитети като „лумпени“, „нехранимайковци“, „хулигани“). Приели са го 204-ма депутати, като против са били единствено от ДСБ и още една партия от РБ, а останалите от блока са се въздържали. В резултат на това блокът се разцепи и сега ДСБ изглежда единствената партия в парламента, искаща реформи. Още вечерта на гласуването протестите ни се подновиха, но промените минаха в изменен вид и на следващото четене. Сега ще са нужни още промени за независима съдебна система, да не говорим за нови закони, които да отговарят на променената конституция. Ползите от цялата работа и време, които отделихме за протести, са относително малки, но се надявам да доведат до по-значими резултати на следващите избори: видя се ясно кой подкрепя олигархията (всички парламентарни партии без ДСБ - ГЕРБ, БСП, „Атака“, ВМРО, ББЦ, СДС, БнГ; прокуратурата начело с главния прокурор; медиите на Пеевски) и кой - реформите (ДСБ; съюзът на съдиите; някои университетски преподаватели; медиите на Прокопиев и някои други онлайн медии; инициатива „Правосъдие за всеки“).
