За данъка върху лихвите

Ето още една тема, която ме тормози отдавна, и понеже последните дни се занимавам с депозити, пак се размислих за нея.
Независимо от мненията, че облагането на доходите от инвестиции ще намали спестяванията в България за сметка на други държави, това все пак изглежда напълно справедливо решение, особено като се има предвид, че предимно не засяга най-бедните. Нормално е всички реални доходи да се включват в общата годишна облагаема сума, а имайки предвид, че в момента данъчното облагане в България е плоско, това дори не е сложно за изчисление. Освен това малко са държавите със стабилна икономика, в които лихвите по депозитите са по-високи от тези в България. В много държави те също се облагат. В други е трудно човек да открие влог. Изобщо, мисля, че това е проблем, с който самите банки лесно могат да се справят чрез промяна на лихвените проценти в условия на конкуренция.
Има обаче един сериозен проблем с понастоящем действащия закон - не се облагат реалните доходи, а чистите лихви. За да поясня какво значи това, трябва да спомена, че през времето, през което дадена сума престоява в банката (или по-скоро се използва от банката за даване на кредити), тя губи стойност поради инфлацията. Освен това при тегленето на сумата се плащат банкови операции (които са чист доход на банките, който се облага с корпоративен данък), а за самото поддържане на някои сметки се начислява периодична такса (също чист доход за банката). Всичко това са загуби за вложителя в сравнение например със случая, когато той пряко би инвестирал парите си в бизнес. И реалният доход от лихвите е равен на самите лихви минус инфлацията и всички банкови такси, което в крайни случаи може дори да е отрицателно число.

Предлагам очевидното справедливо решение - с данък да се облагат печалбите от всички инвестиции, но намалени с разходите по тях, т.е. сумата от обезценяването от инфлация и всякакви такси, които по друг начин се облагат. За по-лесно изчисляване, ако инвестицията е за срок от n месеца, при отчитането на инфлацията се смятат реалните данни (потенциално на НСИ, макар че те вероятно лъжат, така че ще трябва да се мисли за допълнителни стимули за тях да не изкарват инфлацията по-малка) за последните n месеца, за които такива съществуват - което е приблизително равно на реалната инфлация и клони към нея при достатъчно чести извадки.
Пример: двугодишен депозит на 100 000 лева се прави на 13. април 2015 г. с обявена проста годишна лихва 4%. Падежът му съответно е на 13. април 2017-та година. По това време примерно е обявена инфлацията за 2016-та в размер на 2%, т.е. последните данни са към 31. декември 2016-та. В такъв случай взема се инфлацията 24 месеца назад от тази дата, т.е. от 1. януари 2015-та включително, като за 2015-та тя примерно е 1%. Банката начислява такса от 10 лева за поддръжка на сметката. При падежа сумата се разделя на две равни части и прехвърля в две други банки срещу обща такса от 5 лева. Т.е. дотук загубите са 15 лева плюс обезценяване 1,01 * 1,02 пъти, което прави 100-те хиляди еквивалентни на 97 068, 53, т.е. от инфлацията са загубени 2931,47 лева. Общата лихва е 8% (понеже е проста), т.е. 8000 лева. Реалната печалба съответно е 8000 - 2946,47 = 5053,53 лева, а 10% от тях са 505,35 лева, следователно толкова трябва да е и данъкът. Остава нетен доход от 4548,18 лева. (Т.е. общо парите са се увеличили 1,045 пъти за 2 години, т.е. на година по 1,0223 пъти, т.е. реалната лихва е едва 2,23% при обявени 4.)

Имам и второ решение - парите, внесени във влог или инвестирани, както и всякакви лихви по тях, да са освободени от данъци, но да се облагат с настоящите данъци в момента на тегленето. Това е подобно на доброволното пенсионно осигуряване и рентните застраховки и като цяло също е справедливо, избягвайки двойното данъчно облагане, и в дългосрочен план смислено дори за държавата, понеже данъците също ще имат реална печалба. Тук допълнително предимство е, че изчисленията са елементарни. Има конфликт обаче с първоначалната идея на министър Дянков бюджетът да се допълва с пари от личните спестявания на хората, понеже няма да се  тегли масово, поне докато положението не се подобри и/или лихвите не паднат, съответно приходите в бюджета ще се отложат за някое следващо правителство.

Пак бих се радвал някой опитен икономист да коментира :).

RFC: за обезщетяването на пропуснатите отпуски

Тъй като днес най-накрая се реших да си създам блог, главата ми все още е пълна с натрупани идеи - затова това е вторият ми пост за толкова кратко време.
Както вероятно знаете, преди няколко години първото правителство на ГЕРБ направи нещо напълно непонятно - отне на всички в държавата натрупаните до момента отпуски от предходни години. Аз не бях засегнат, понеже тъкмо започвах първата си работа, но много хора понесоха загуби в размер на десетки човекодни, а в крайни случаи десетки хиляди левове. Някои от тях успяха да осъдят държавата да ги обезщети, а в крайна сметка се създаде някаква вратичка, чрез която решението за орязване на отпуските не важи със задна дата и дължимите преди 2010-та все още могат да се ползват. За всички останали обаче остана настоящото правило, че не могат да се прехвърлят повече от 10 дни неизползван платен отпуск от една година за следващи; и че в рамките на двете следващи години тези 10 дни трябва да се използват, иначе се губят безвъзвратно. Също така безвъзвратно се губят всички над 10, които не са използвани през календарната година, за която се полагат.
Проблемите, които се решават така, са два, доколкото мога да преценя. Първият е специфичен за държавните служители - поради неефективността на всяка администрация, е трудно да се прецени колко пари ще са нужни за свършването на цялата държавна работа през следващата година, затова премахването на неизвестността относно количеството време, през което всеки нает ще е на работа, помага за планирането на държавния бюджет. Тук е доста спорно налагането на подобен закон и на всички служители в частни фирми, но няма да задълбавам. Вторият решен проблем е с фирмите, които убеждават служителите си да не си пускат отпуск, като им казват, че ще им го изплатят - ако неизползваният отпуск се компенсираше с пари, много служители биха се съгласили в свой ущърб и в нарушение на духа на закона, предвиждащ минимална почивка всяка година, просто никога да не си взимат отпуск. Така биха получили малко повече пари (около една месечна заплата годишно), а фирмите биха имали нужда от по-малко служители и биха получили по-ефективни печалби - 12/11 от труда за 13/12 от парите.
Проблемът, който се създава, е че много служители губят отпуските си напълно. Има фирми, които правят всичко възможно служителите да се чувстват виновни, като си вземат отпуск, и освен това им създават административни пречки при подаването на молби за такъв. Фактът, че не губят пари, а само свободното си време, кара много от служителите да не се съпротивляват особено много на подобни практики и да не ги разобличават като противоречащи на духа на закона.

Решението, което аз предлагам, е противоположно на досегашното. Нека отпуските, които се губят поради неизползване (изтичане на тригодишната им давност, или неизползване на повече от 10 дена през календарната година, за която се дължат), да се обезщетяват с *двоен* размер на дължимата за съответния период заплата. Това създава мотивация на работодателите или да позволят на служителите да почиват по удобно време, или противозаконно да ги убедят да работят, докато се водят в отпуск, но в никакъв случай да не го оставят да се загуби. На служителите пък създава мотивация или да вземат отпуска си по удобно време, или да го пропуснат напълно, но в никакъв случай да не го вземат само формално. Сечението на двата фактора е единствено оптималното решение, а именно по удобно и за двете страни време да се ползват отпуските - евентуално по иначе формалния график, - следователно то би трябвало да е и най-често постиганото на практика.

Моля за коментари на идеята ми. Ако някой вижда проблеми с нея, нека дискутираме, че да достигнем до нещо работещо. Защото сегашната система не само не работи (пример - фирмата, в която работи приятелката ми, заради която въобще се замислих по въпроса), но е и нечестна спрямо служителите.

Кампания против подаръците

Предполагам, че подаряването на подаръци е възникнало в културен план като естествено продължение на някакви човешки социални инстинкти. „Ето дар, харча от собствените си ресурси в твоя полза, с което ти показвам, че намеренията ми са добри.“ Вероятно е и начин за частично преразпределяне на богатството, сиреч социална справедливост - бедните ще подарят нещо малко, но от сърце, например едно парче баница. Богатите - реликва от далечна страна, книга, мебели, дори имот...
Все още можем да разчитаме, че благодарение на социалните си инстинкти, както давайки, така и получавайки подарък от сърце, ще изпитаме удовлетворение.
В момента обаче виждам поне три проблема с това. Първият е, че повечето съвременни хора живеем в изобилие и рядко наистина имаме нужда от нещо ново. Вторият е, че живеем в отчуждение, не се познаваме достатъчно добре и дори когато някой има нужда от нещо, ние рядко знаем това и най-доброто, което можем да направим като подарък, е да му дадем пари той сам да си го вземе. Третият е следствие от първите два - подаряват се ненужни *боклуци*, за производството и рециклирането (в най-добрия случай) на които се харчат в глобален план толкова ресурси и енергия, че вече има забележим ефект върху природата, отделен от обичайното глобално затопляне и замърсяване.
Разбира се, може да се поспори, че цялата човешка култура като цяло се занимава с ненужни, безсмислени вещи или произведения, за направата и употребата на които се харчат ресурси (материали, енергия и човешко време), които иначе биха могли да се използват за постигане на някаква цел. С което аз, като цяло, съм съгласен, но това е въпрос на съвсем друга тема. Тук и сега може да се направи разликата между качествена книга или картина, разширяваща човешкия светоглед, занимаваща се с човешкия вътрешен (емоционален) свят, обсъждаща проблемите на съвремието и евентуални техни решения - и пластмасова жаба, крякаща при докосване. И двете са израз на човешкия стремеж към творчество и проявление на ирационалното у нас, което ни прави хора. Само че докато първото би могло да има ако не обществен, то поне личен ефект, и носи някакво послание, то второто носи единствено петминутно забавление и ако не бъде изхвърлено, то ще прашасва на някой рафт или в някой килер.
Искам да създам антиподаръчно движение, което да се опълчи на консуматорството по определени поводи - рождени и имени дни, Коледа и Нова година, професионални празници и какво ли още не. С настоящото заявявам, че повече няма да подарявам нищо на такива поводи, а на сватби ще давам само пари. Също така не очаквам нищо да ми бъде подарявано. Ако някой би се почувствал обиден от липсата на подарък, предлагам да не ме кани. Призовавам и всеки друг, съпричастен с идеята, да се включи.
Нека подаряването стане специален момент - нещо нужно и неочаквано. Например спонтанно виждам книгата, за която най-добрият ми приятел говори от години, но никъде не е могъл да открие - купувам му я и му отивам изненадващо на гости, за да му я подаря. Значително по-добро е от досегашния модел - на рожден ден всеки очаква да му подариш нещо и само се чуди каква ли глупост ще да е тоя пък път. Нека премахнем социалното *задължение* да подаряваш, заради което в момента се чувствам неудобно да защитавам възгледите си.