Тези дни чух по радиото, че в Македония щели да забраняват използването на мобилни телефони в рамките на училищата - и от ученици, и от учители. Стана ми странно, поразрових се и открих, че в Албания, Гърция, държавните училища във Франция и повечето училища в Англия вече има такава забрана, а в България се обсъжда въвеждането ѝ. В това виждам два проблема.
От една страна, подобна забрана би била неефикасна, понеже проблемът не е в мобилните телефони - така или иначе при никой поне малко кадърен и/или самоуверен учител учениците не биха си позволили да говорят по телефона в час. Проблемът е в преносимите компютри със свободен достъп до Интернет, каквито са всички смартфони, т.е. повечето от телефоните в днешно време, но също и таблетите и някои по-леки лаптопи. Ако целта е да се спре достъпът до Интернет по време на час, а не говоренето на телефона, то методът е да се ограничат специфично устройствата, позволяващи такъв достъп, а не мобилните телефони - без значение доколко двете групи съвпадат. Ако тогава родители искат да могат да се свържат бързо с децата си, докато са на училище, биха могли да им купят специално обикновени телефони, които в днешно време почти нищо не струват.
От друга страна, според мен евентуалната забрана не трябва да действа постоянно на цялата територия на училищата, а само в класните стаи по време на час. Междучасието би трябвало да е свободно време на учениците и налагането на ограничения по време на него прави училището да се усеща като затвор. Ако едно време ми бяха забранили да чета книги през междучасията, подозирам, че вместо любимото ми място на света училището щеше да е най-омразното. Да не говорим, че през междучасията забраната най-вероятно ще е още по-неефикасна; дори в момента учениците, които имат желание за това, през междучасията пушат - въпреки че не само е забранено в училище, а въобще продажбата на цигари на непълнолетни и употребата им от тях е незаконна, доколкото знам.
Ще завърша с липсата си на мнение по основния спор - а именно заслужава ли си въобще да има каквато и да е подобна забрана. От една страна, както казва Емил Джасим, учениците винаги ще има с какво да се разсеят по време на час и ще го правят, когато учителят е неспособен да задържи вниманието им. От друга, много добре знам от личен опит колко пристрастяващи могат да са смартфоните и социалните мрежи, така че ако са разрешени, базовото ниво на интерес, което трябва да поддържат учителите, за да могат да си вършат работата, ще е много по-високо, отколкото без тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар